Бианка Панова – успехи, любов и скромност

•September 23, 2009 • Leave a Comment

Бианка Панова (Bianka Panova) е родена на 27 май 1970 година в София. Състезавала се е за отборите на Славия и Левски, а треньорки са й били Вера Томова, Людмила Димитрова и Нешка Робева.

Включена е в националния отбор на България през 1982 година. Едно от “Златните момичета” на България, вписана в Книгата на рекордите на Гинес заради спечелените си 4 златни медала с максимални оценки 10, както и с петия си златен медал (многобой) от Световното първенство във Варна през 1987 година.

Освен този феноменален успех Бианка Панова има златен медал на лента и бронз в многобоя от Валядолид (1985), многобоя, въже и бухалки, както и сребро на лента във Флоренция (1986), лента и обръч в Хелзинки (1988), злато на обръч и въже, сребро с топка и сребро в многобоя от Сараево 1989 година.

От спорта се оттегля през 1999 година с много горчивина и става треньорка в Италия и Белгия.
Повече за личния й живот и проблемите в националния отбор по художествена гимнастика, както и за голямата й лобов, станал причина за “бягство” – четете в секция интервюта

Бианка Панова: Бяхме като опитни зайчета

•September 21, 2009 • Leave a Comment

В итервю за вестник “Капитал” Бианка Панова заявява: Бяхме като малки експериментални зайчета

Бианка Панова, световна шампионка от Сараево ’90, настояща треньорка в Белгия, пред “Капитал”

Бианка, вашият коментар за промените във федерацията по художествена гимнастика?

- Учудвам се, че толкова дълго време чакаха, тъй като гимнастиката ни отдавна няма резултати. Мария Петрова беше последният мохикан и след нея всичко тръгна надолу, за да се стигне момент, в който дори не можем да влезем в осмицата и да спечелим олимпийски квоти. Престижът на българската гимнастика е абсолютно уронен. По-рано се чувствахме горди, че сме български специалистки, работещи в чужбина, а сега навсякъде се говори руски език. Модата е руска и това е благодарение на всички вътрешни борби. Според мен Нешка вече е една много изморена жена. Може би е психически изтощена и би трябвало сама да се сети да напусне мястото и да освободи път на младите.

Отърсихте ли се от лошите спомени в гимнастиката?

- Аз лично се чувствам една от най-пострадалите от Нешка във всяко едно отношение. Нека си припомним 1988 г. След големия ми крах на олимпийските игри в Сеул, когато тя обяви, че съм изпуснала нарочно бухалката, за да проваля нея, нейната кариера и България. След това продължих да се готвя при абсолютен саботаж отвсякъде. Добре, че се намериха някои смели жени от федерацията, които ме оставяха да тренирам сама. Най-парадоксалното беше, че играех само по шест часа на ден, защото нямах възможност да ползвам друга зала. И вместо 16 часа на ден с мъки и болки, само с шест часа на ден, с желание и любов, успях да взема три златни медала на световното в Сараево ’90. След това ми отнеха състезателните права. Опитах се да се върна за олимпиадата в Барселона ’92, но отново ми бяха отнети правата заради абсолютно неприемливи условия. Робева искаше 80% от всичките комерсиални дейности. Каза ми: “Бианке, аз ще те пусна да участваш, но при условие че подпишеш две години след това да даваш 80% за “Левски”. След което напуснах страната.

Използвани ли са срещу теб методи, които уронват правата на човека?

- Ако започна да говоря на тази тема, няма да ни стигне цяла година. Тези методи бяха по правилото “целта оправдава средствата” и ние бяхме като малки експериментални зайчета, които само слушаха и изпълняваха всичко, защото иначе ни заплашваха, че майка ти ще напусне работа, баща ти не знам си какво, сестра ти и брат ти, като кандидатстват, няма да бъдат приети и т. н. Това беше всъщност нейният метод. Мъжът ми Чавдар Нинов например беше водещ терапевт в първи кабинет на всички олимпийски спортове по рефлексотерапия в България, когато се запознахме. Когато Нешка разбра, че имаме нещо общо, за 24 часа той беше уволнен от “Левски”, тъй като това беше длъжност към клуба. Знам от Диляна Георгиева, от Лили Игнатова, от Анелия Раленкова, че тя всъщност ги държеше с апартаменти. Или ще играеш, или няма да си получиш стимула. Тия момичета са давали много повече от това, което тя им даваше. Няма да забравя също кръвта по тоалетната в Япония, където тя ме смаза от бой и каза “ще те убия, момиче заради България”, защото аз бях единствената, която възропта срещу системата, и заявих, че няма да бъда третирана като животно, като някаква безумница, която изобщо не знае за какво става въпрос (разговорът прекъсва, защото Бианка се задавя от сълзи).

Нищо хубаво ли не помните?

- Нешка беше голям треньор в началото. Тя създаде много шампионки, но къде са тези момичета сега. Защо те не са зад нея. Тя работеше по системата създай герой и го унищожи. Чудя се кой всъщност направи мита Нешка Робева. Направиха го всички, които бяха около нея, като се започне от режисьори, журналисти, художници, абсолютно всички хора на изкуството. И естествено момичетата, които бухаха 16 часа в залата.

Интервюто взе Нора Янкова


Интервюто във вестник “Капитал”

Световно първенство – Варна 1987, Бианка Панова – съчетание с лента

•September 21, 2009 • Leave a Comment

Световно първенство 1989 – Сараево, съчетание с обръч

•September 21, 2009 • Leave a Comment

Мечтание – документален филм за Бианка Панова – втора част

•September 21, 2009 • Leave a Comment

“Мечтание” – документален филм за Бианка Панова – първа част

•September 21, 2009 • Leave a Comment

Олимпийски игри 1988 – съчетание с бухалка

•September 21, 2009 • Leave a Comment
 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.